Четирите стихии и тяхното проявление

Четирите стихии

Огънят е способен да схваща бързо, но не и да превключва бързо от едно нещо на друго (това е свойство на Въздуха). Огънят се стреми веднага да схване цялата идея, основния смисъл, целият образ и да изрази всичко, което вижда, в един символ; затова начина на мислене и възприемане се изразява в аналогично действие – еднозначно. Той не обича да се раздвоява, затова разбирането за него означава да постигне главната идея, да разбере закона, устройството, т.е. това, което е в основата на процеса или взаимодействието. Огънят е логик и иска всичко да опише с помощта на генерални правила. Огънят интензивно работи до определен момент, докато се изчерпа материала, вътрешния запас от енергия. Когато запасът му от енергия се свърши, той загубва интерес, изпада в депресия и по – късно, когато отново се зареди с енергия, се заема с друга цел. Огънят влага много сили и енергия в предмета, върху който работи, но това трябва да има и бърз резултат, защото той не обича да се задържа дълго и протяжно в едно действие.  Ако резултатът не се вижда, той ще си почива, като се захване с нещо друго, което му е интересно.

Въздухът, за разлика от Огъня, мисли значително по–широко. Той е способен да свързва съвършено различни сфери, да синтезира разнородни идеи, което в много случаи води до неочаквани находки. За Въздуха са типични многослойното мислене, многомерност, способност да вижда цялото пространство с един поглед, да свързва помежду им неща, които са видимо много различни, умее бързо да превключва вниманието си от една идея на друга. Тези качества се изразяват и в това, че Въздухът не обича твърде дълго да се концентрира върху една идея, защото много бързо тя му става безинтересна и скучна.

Мисленето на Водата е асоциативно и образно. Водата и Земята мислят по – конкретно от Въздуха и Огъня. За да може Водата да разбере нещо, тя трябва да го почувства или да го свърже образно. Тя трябва да свърже знанието със своя жизнен опит, със спомените си, да го съотнесе с нещо индивидуално. Водата трябва да преживее знанието, за да го възприеме и разбере: “Аз имах подобен случай, и сега го виждам пред себе си ясно, имам опит в това, затова го разбирам”. Въздухът трябва да свърже новото, с което се сблъсква, с познати идеи и понятия. Въздухът е разбрал нещо, когато го е класифицирал и намерил мястото му сред другите знания и понятия.

Земята е максимално конкретна, практична, стреми се да въплъти знанията си във форма; затова за нея не е достатъчно да запомни някаква формула, правило или принципа на устройството. Например при изучаването на геометрия, ученикът със земен знак ще направи детайлно всички изчисления. Ако Огънят е разбрал геометричните закони, той няма да се впусне в детайлите, а за Земята истинското разбиране започва на нива детайли, а останалото е само преддверие. Типично изказване за Земята е: “Да, аз всичко разбирам, но ми покажете как да го направя. Когато го направя няколко пъти и натрупам опит, тогава ще почувствам, че мога да го правя и значи, вече го зная”.

Огънят и Въздухът мислят абстрактно, а Земята и Водата – по-конкретно, като при Водата знанията са оцветени от собствените преживявания, а при Земята – от практическия опит. Водата е склонна да отделя елементи, които са притегателни лично за нея и да акцентира вниманието си върху тях. За Въздуха всичко е еднозначно – това е суха стихия, без емоционална влажност – всички направления в пространството са равностойни, всички идеи са равнозначни. Разбира се, никъде няма да срещнем в чист вид представители на стихията Въздух, даже въздушните знаци са различни помежду си. Везните са най-близкия до Земята Въздух, той е подгрят от Земята, в тях има топлина. Средният слой на Въздуха, Близнаци, са най-чистото проявление на тази стихия (те се намират между Везните, които са най – близо до Земята и най – високия слой, който се докосва до космическото пространство – Водолея).

Земята усвоява предмета много бавно, с труд навлиза в нова дейност, на първите етапи е много несигурна. Също както и при Водата, тя има малко кураж, тя възприема новото с известни опасения, затова има нужда от подкрепа. Когато се изправи пред препятствие, тя пада духом (за разлика от Огъня, който става още по – активен; това е характерно и за Скорпиона – подгрята вода). Ако Земята и Водата претърпят едно – две поражения, те започват да се боят от този предмет. Ако вашето дете е със земен слънчев знак, когато му показвате нещо ново, седнете заедно с него, докато то не се почувства уверено и не го притеснявайте да бърза, а го направете заедно с него, докато го усвои.

Огънят се обучава много бързо, схваща веднага, но за неговото мислене е характерно невниманието към детайлите. След като усвои новата идея, Огънят е склонен да подведе всички факти към нея, а ако някои факти противоречат на теорията, толкова по-зле за тях. Огънят е склонен към спекулативно мислене, т.е. да прави изводи на базата на абстрактни разсъждения, логически, без експериментална проверка. Земята, напротив, няма да приеме никаква теория, ако не провери как тя работи. За Водата много важно е нейното лично отношение към теорията и това, кой я проповядва. Най-спокоен и синтезиран начин на мислене има Въздухът.

В сферата на дейността Огънят е напорист, активен, обича да е лидер, да задава посоката на дейността, с лекота навлиза в работата, работи, докато има енергия, не може да се занимава с две неща едновременно. Въздухът, напротив, не обича еднообразието, той трябва да има няколко задачи в един и същи момент, няколко направления, за да може непрекъснато да се превключва и сам да ръководи процеса.

Водата не обича да действа. За нея дейността трябва да бъде с емоционален оттенък. Има потребност от действие само когато е прегрята. Водата е склонна да следва лидера, да приема формата, която й дадат, и ако тя е устойчива, то работата ще й потръгне. Ако някой постоянно я подтиква, тя добре ще изпълнява това, което трябва, защото е изпълнителна. Но тя не може да бъде двигател, защото бързо губи енергия. Ако има сила, която да я подтиква, или някакъв стимул, тя ще работи сама.

Земята е най-устойчивата стихия и търпението е основното й качество. Тя притежава рядък запас от трудолюбие и желание да работи и да доведе всяка работа докрай. Земята е най – добрият, най – търпеливия и най – надежден изпълнител. Ако тя е сигурна, че знае и може, тя непременно ще свърши работата добре.

Огънят не понася някой да му стои над главата, той има нужда от самостоятелност. Земята, напротив, има нужда от подкрепа, някой да й дава импулс. Тя е готова да работи сама, само когато напълно е усвоила проблема. Земята обича някой леко да я направлява: Козирогът се нуждае от добре описан метод; Девата обича схемата, техниката на работата, а Телецът – най – конкретният знак – конкретни методики и указания. За Земята най – важното е да й се каже как да работи, а на Огъня – какво да работи, той сам ще намери начина.

Ако Огънят не може да бъде лидер, той предпочита да прави нещо сам и не търпи да го принуждават. Огънят може да не се включи в битка за лидерство, а да избере друга форма на съпротива – да прави нещо по своему, без да обръща внимание на околните. Само ако това, което вие казвате, Огънят го приеме за свое, само тогава ще ви послуша. За Въздуха идеалната форма за работа е взаимодействието с хората. Интересът и любопитството ще го подтикват да работи. За Водата най-добрият колектив не е този, който се занимава с интересни дела – това е най-добрият колектив за Въздуха. Огънят е най-добре там, където може да се реализира, да е самостоятелен. За Водата най – важното е добрата емоционална атмосфера. Не е важно какво и как прави, важното е с кого работи, защото дисхармоничните отношения пречат на нейната работоспособност. Даже ако нещо знае, ще го забрави от упорство и в знак на съпротива. За Земята е важно да има удобно и надеждно място, добре организирана работа и конкретност. Земните знаци по принцип са самотници.

Въздушните знаци с лекота осъществяват множество връзки, знаците на Водата влизат в отношения в рамките на един слой – едно съсловие, каста, класа, гилдия. Въздухът е демократ – той смесва всички слоеве. Така се проявява неговата многомерност. Въздухът и Водата с лекота преминават от една в друга форма. Знаците, които с труд постигат нови форми са огнените, които предпочитат сами да задават направлението и формата, както и Земята, която много бавно променя формата си.

Взаимодействие. Огънят взаимодейства активно и ако има възможност да се реализира, той става душата на колектива и добре се вписва в него. Обича да приспособява атмосферата към себе си.  Ако не успее, губи интерес. За Въздуха е много важно взаимодействието между равни. Той избягва натиска, оттегля се, но ако взаимодействието е спокойно, без твърдост, той леко и свободно влиза в контакт, при това груповите контакти са му така приятни, както и индивидуалните (разбира се, за различните знаци от стихията, в различна степен).

Водата много лесно се приспособява към нова атмосфера – главното е тя да бъде емоционално съзвучна.  Най-трудно се приспособява Земята. Нейната инертност се проявява и в човешките взаимоотношения.  Тя трудно се сработва с хората, с трудности навлиза в непозната обстановка, с труд установява нови отношения. Най-бързо и лесно установява контакт с хората въздушният знак, а най-бавно – земният, защото той не обича да променя това, с което е свикнал.

Любов. Огънят обича само един човек. Ако престане да го обича, това става изведнъж, рязко. Той много тежко преживява, ако го изоставят, изпада в депресия, известно време се намира в състояние на душевна пустота, загубва интерес към живота, докато не натрупа достатъчно енергия за нови подвизи.

Въздухът се влюбва лесно, свободно и се разделя без особени преживявания. Може едновременно да има няколко любовни връзки и при това без всякакви угризения на съвестта. Раздялата преживява по – леко от другите стихии. Във взаимоотношенията на Въздуха емоциите не са достатъчни, трябва да има духовен контакт, взаимодействие, общуване, в противен случай той веднага губи интерес.

Водата се влюбва до ушите. Тя се нуждае от емоционално наситена атмосфера. Тя обича да драматизира (както, всъщност и Огъня – той е трагик. За него всякакви отношения са театър, който той разиграва за себе си и околните, но повече или по – малко той преживява това сериозно). Водата е крайно чувствителна, тя реагира на всяко изменение в емоциите на партньора си. Тя би искала партньорът изцяло да й принадлежи и тя го възприема като своя собственост. Ревнива е и трудно прощава. Въздухът в това отношение е най-хуманен. Той признава свободата – и своята, и на другия. Водата признава собствената си свобода, но с голямо усилие и за партньора си. Дълго се измъчва, тежко преживява измяната, устройва скандали. Изясняването на отношенията е любимо занимание на Водата. Огънят не изяснява отношенията си, когато смята, че партньорът му прави това, което се очаква от него. За Огъня изясняването на отношенията е начин да наложи на партньора си своята воля. Водата се разделя трудно, със сълзи. Не може да си тръгне, тя много се привързва и дълго преживява. За нея липсата на емоции означава липса на живот.

Земята иска да почувства в партньора си опора и надеждност, в противен случай става неспокойна и нервна. Тя по-трудно от другите стихии преживява измяната и раздялата, най-силно запазва в паметта си отпечатъка на минали събития. Ако Земята е преживяла отрицателни емоции, тя във всяка сходна ситуация влиза с очакването, че отново ще се повтори същото. Земята много трудно прекъсва отношения, не обича да променя начина си на живот, формата. Ако са я излъгали, изглежда че е простила – тя има бавна реакция и много дълго последействие, затова тази лъжа може да послужи като повод за разрив, например, след 10 години. Огънят, ако реши да прекрати отношенията, това става веднага. Ако реши да прости, то също става веднага. Водата всичко помни, но нейната памет е емоционална, в зависимост от настроението. Ако днес с вас й е било приятно, тя ще си спомня само хубави неща, ако й е било неприятно – само лоши. Моментното състояние на Водата влияе на паметта й.

Какво още може да се каже за стихиите? Стихиите често биват съотнасяни с различните слоеве на психиката. Огънят е съзнанието, проявяването на индивидуалността, волята, като импулс на деятелността. Въздухът е стихията на мисленето, Водата – на емоциите, а Земята – на конкретната дейност. Разбира се, Огънят предимно се проявява в сферата на съзнанието, но това не означава, че той е чистото съзнание. Има вариант на проявление на Огъня на ниско еволюционно ниво, който се реализира на земен, практически план и тогава може да се говори само за воля, а не за съзнание. Въздухът е сферата на взаимните връзки и това най-ярко се проявява в мисленето, но се срещат представители на тази стихия с много лошо развито мислене. Въздухът е чисто взаимодействие.

Огънят и Въздухът нямат памет. Водата е тясно свързана с преживяванията, родствените връзки, кармата, защото Водата най-добре възприема и запазва информацията. Това е енергия в чист вид, психическа информация, родова памет, емоционална памет. Водата има лечебни свойства – хора, които притежават такава енергия,  могат да зареждат с нея водата за пиене и миене. Така са работили в миналото монаси – чудотворци, така сега работят много екстрасенси. Земята също много добре запазва информацията, но тя трудно я възприема. И обратното, Въздухът с лекота възприема, но трудно я запазва. А Огънят въобще нищо не е склонен да възприема.

Огънят усеща себе си като индивидуалност, но лошо отчита света около себе си. Въздухът възприема околния свят като свят на взаимодействието, но той не търпи йерархии, за него всички са равни, той е най – големия демократ. За Водата е важно само това, което включва личните отношения и емоции. Тя повече от всички други има усещането за “свое”, привързаността се ражда от Водата, а не от Въздуха. Организираната социална структура с ясно изразена йерархия и нива на подчинение е идеалното пространство за Земята. Земята е формата на социалните и човешки отношения, мисленето и емоциите. Тя образува устойчиви форми, в обществото се стреми да създаде добре организирани структури.

За Огъня най-висшият символ е предаността. Докато той мисли и чувства, че вие сте му предан, той ще се грижи за вас, ще ви помага, ще ви учи и ще ви възнаграждава. Но когато загуби това чувство, той се оттегля и вие вече не сте му интересен. Следователно всички йерархични социални отношения са породени от Огъня. А всички родови отношения (съвет на старейшините, семейството, рода, племето, нацията) са породени от Водата. Въздухът се отнася с лекота към формите, защото за него те не са определящи, за него е важно да поддържа взаимообмена в любовта и близките отношения. Огънят очаква от партньора си преданост, Въздухът – контакт, доверие и уважение, Водата – съчувствие и съпреживяване, Земята – конкретно действие, съблюдаване на общоприетите форми на поведение, надеждност.